Варна

Основен проблем

Главните източници на ФПЧ10 в Община Варна са локални – изгаряне на твърди горива и дървесина в отоплителни уреди през студеното полугодие, транспортните дейности (изгорели газове от двигателите с вътрешно горене и емисии от суспендиран прах върху пътните платна), промишлеността (горивни и негоривни процеси и товаро-разтоварни дейности в пристанища) и селското стопанство (в резултат на обработката на почвите със селскостопанска техника). 

Относителният дял на емисиите на ФПЧ10 по групи източници за 2017 г. е: битово отопление – 43.8 %, пътен транспорт – 42.8 %, промишленост – 13.2 % и селско стопанство –  0.56 %. Разликата между емисиите от битово отопление и транспорт е незначителна, като през 2013 г. дори емисиите от транспорта са по-високи от тези в резултат на битовото отопление. Битовото отопление и транспорта представляват ниски източници, емитиращи близо до повърхността на земята и съответно оказват значително влияние върху нивата на ФПЧ в околната среда.

Система за мониторинг

Наблюдението върху качеството на атмосферния въздух и неговия контрол се осъществява от Национална система за мониторинг на КАВ, част от НСМОС. Тя се обслужва от Изпълнителна огенция по околна среда към Министерство на околната среда и водите. Анализът на данните се извършва по райони, като се отчита и спецификата на всяко населено място. На територията на Община Варна са разположени два постоянни пункта за мониторинг – “Батак” и “ОУ Ангел Кънчев”. Поради инфраструктурни промени станцията от пункт “Батак” е преместена в ж.к. “Чайка” и е въведен в експлоатация на 01.01.2018 г. 

Възможни решения

Дейности

Информация

Варна е третият по население град в страната и главен център на една от най-развитите в икономическо отношение области. Разположен е в североизточната част на България, на брега на Черно море. 

Климатът е проеходно-континентален, с изразено средиземноморско влияние. Влиянието на Черно море се изразява в по-ниски летни температури и по-висока относителна влажност на въздуха. Зимните атмосферни условия се дължат най-вече на термичното влияние на големия басейн и се простират в успоредна на брега ивица с ширина 12-13 км. Близостта на морето е причина и за локална циркулация на приземния слой въздух – т.н. Бризова циркулация, която се проявява от средата на пролетта и продължава до октомври. През нощта в приземните слоеве вятърът духа от сушата към морето (континентален бриз). Редица изследвания показват, че свързаната с морския бриз атмосферна циркулация води до повишаване концентрациите на ФПЧ10. Концентрацията на замърсителите от постоянно действащи източници и обратно порционална на скоростта на вятъра и ако той е устойчив по посока, замърсяването е по-голямо, отколкото при вятър с променлива посока. Анализът на данните показва, че в повечето случаи, конвективния пренос на частици е силно затруднен и разсейването се осъществява основно на базата на молекулярната дифузия – разсейването става с много ниска скорост. Ако това се съчетае със стабилна атмосфера (намалено вертикално смесване) се създават условия за бързо увеличаване на приземните концентрации. При по-силен вятър се образува “ветрова ерозия”, която предизвиква вторично замърсяване. Затревените площи силно ограничават вторичното зъмърсяване с прах в резултат на ветрова ерозия. 

Документи

Новини