Варна е третият по население град в страната и главен център на една от най-развитите в икономическо отношение области. Разположен е в североизточната част на България, на брега на Черно море. 

Климатът е проеходно-континентален, с изразено средиземноморско влияние. Влиянието на Черно море се изразява в по-ниски летни температури и по-висока относителна влажност на въздуха. Зимните атмосферни условия се дължат най-вече на термичното влияние на големия басейн и се простират в успоредна на брега ивица с ширина 12-13 км. Близостта на морето е причина и за локална циркулация на приземния слой въздух – т.н. Бризова циркулация, която се проявява от средата на пролетта и продължава до октомври. През нощта в приземните слоеве вятърът духа от сушата към морето (континентален бриз). Редица изследвания показват, че свързаната с морския бриз атмосферна циркулация води до повишаване концентрациите на ФПЧ10. Концентрацията на замърсителите от постоянно действащи източници и обратно порционална на скоростта на вятъра и ако той е устойчив по посока, замърсяването е по-голямо, отколкото при вятър с променлива посока. Анализът на данните показва, че в повечето случаи, конвективния пренос на частици е силно затруднен и разсейването се осъществява основно на базата на молекулярната дифузия – разсейването става с много ниска скорост. Ако това се съчетае със стабилна атмосфера (намалено вертикално смесване) се създават условия за бързо увеличаване на приземните концентрации. При по-силен вятър се образува “ветрова ерозия”, която предизвиква вторично замърсяване. Затревените площи силно ограничават вторичното зъмърсяване с прах в резултат на ветрова ерозия.