Във времена, когато е било немислимо гражданите да изкажат своето мнение, шест жени, майките с колички, отказват да отвърнат глава и да се примирят с мръсния въздух.
Въпреки медийната забрана да се говори по темата,
те организират първият протест в социалистическа България
и на 28 септември 1988г. дават ход на събитията, които променят историята ни.
Въпреки медийната забрана да се говори по темата,
те организират първият протест в социалистическа България
и на 28 септември 1988г. дават ход на събитията, които променят историята ни.
Всичко започва през 1981г.
На брега на река Дунав от румънската страна, в Гюргево, е химическият завод “Верахим”. Некачествената му инсталация обгазява Русе с хлор и хлорни съединения с години. И ако за тогавашната власт проблемът е табу, за русенци е борба за оцеляване. Градът тъне в гъста синя мъгла по цели дни и нощи. Анализите показват интензивно обгазяване до 72 дни годишно. Някои от замерените концентрации на хлор са девет пъти над допустимите. Отровният газ дразни очите, белите дробове и кожата. Обостря алергията.
Властта мълчи. Градът мълчи. Медиите са със забрана, за да не се развалят добросъседските отношения с Румъния. А тя отрича за проблема. Същевременно регистрираните заболявания на дихателната система за седем години нарастват от близо 66 000 на 148 366.
Зловещото тържество
На 23 септември 1988г, дни преди протеста, децата и техните родители излизат традиционно на площада за приемането на малките в пионерската организация, но в следствие на хлорното обгазяване, те започват да припадат едно по едно. Медицински екипи оказват помощ на децата, но никой не прекратява събитието. Шест жени не могат да се примирят с гледката.
На площада от всички ъгли
Самият протест се случва на 28 септ ’87, когато 6те жени (озеленителки в Паркстрой) организират в базата на предприятието, до т.нар. американско пазарче в Русе, мирна демонстрация (не всички от 6те жени май са били съгласни с “мирната” част хахах). Не е било просто хрумка или нещо хаотично, а поетапно планирано, минали са през множество идеи какво точно да направят, какво да пише на плакатите, как да излязат и т.н. Казват, че е било много страшно, никой до сега не е правил такова нещо, не знаеш какво ще се случи, ще се прибереш ли вкъщи.
Естествено, партията разбира и в деня на събитието в 13ч на партийните секретари в предприятието е заповядано да се затворят всички заводи и работниците да останат вътре (с цел да се предотврати протеста, но той въпреки това се случва). Идеята била да се съберат една група хора и към тях постепенно да се присъединяват и други и въпреки забраната вече всички знаят за протеста. Обаче тогава българинът е бил свикнал някой да го води организирано където и да е и за това телефонистки решават да излъжат, че е от профсъюзите, защото “Щом са профсъюзите – няма страшно”. Демонстрациите тръгват плахо, много от хората се озъртат, но постепенно набират смелост. Постерите са чакали своя момент, скрити под брезентите на ремаркета и колички, хората са връщани, милицията отрязва площада, но усилията им са напразни – постепенно от всички улици започват да се стичат хора и да скандират.
Според очевидци били 600-700 дyши, тогавашните управляващи обаче твърдят за митинг от около 50 човеĸa, вероятно с цел на омаловажат събитието (класическото “системата работи, всичко е наред”). При всички положения, протестът срещу отровата във въздуха и апатията на властта успява. Химическият гигант в Румъния се превръща в грозни руини.
Това е една от първите прояви срещу режима тогава – За първи път някой се осмелява да изкрещи недоволството си срещу властта, при това не в лицето на синдикати, интелигенция, организации – а 6 жени с колички.
Вяра Георгиева
Стефка Монова
Евгения Желева
Стефка Монова
Евгения Желева
Дора Бобева
Албена Велкова
Цонка Букурова
Албена Велкова
Цонка Букурова
По-късно към тях се присъединява и Стела Костова, която е била партийна секретарка на предприятието, както и Мария Варамезова, общественик. Движението стремглаво се разраства и до жените застават все повече и повече съмишленици. Всичките 6 (някои посмъртно) са удостоени със званието почетен гражданин на Русе едва през 2018г, когато се навършват 30г от протеста.
Вдъхновено е създаването на първите движения у нас, сред които “Екогласност” (София и Русе, 1991г), учредява се “Движение за самозащита на Русе”, основава се “Обществен комитет за екологична защита на Русе”, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството – Зад русенци застават и известни български интелектуалци, изразявайки несъгласието със ситуацията.
Художници организират и изложби на екологична тема, хореографи организират малки демонстрации, а по-късно стотици софийски интелектуалци и общественици и хиляди недоволни граждани излизат на мирни демонстрации срещу режима.
Художници организират и изложби на екологична тема, хореографи организират малки демонстрации, а по-късно стотици софийски интелектуалци и общественици и хиляди недоволни граждани излизат на мирни демонстрации срещу режима.
В краят на декември 2021г се срещнахме с Веселина Антонова в гр.Русе – историк и жител на града, за да ни разходи из спомените си от 80-те години, когато шест жени тръгват на поход срещу замърсяването на въздуха. И макар първите им крачки да са плахи, готовността им да поискат по-чист въздух за децата си дава смелост на мнозина да ги подкрепят и да станат част от прехода.
Този кратък поглед към миналото е възможен благодарение на партньорите ни от Въздух за Здраве, екипът на Purpose Climate Lab и Веселина Антонова, която ни пренесе в спомените си. А към какво бъдеще гледаме и колко още трябва пипнешком да търсим в мъглата будното гражданско общество на България?Днес, когато информация е по-достъпна от всякога, имаме свобода на словото и споделянето е на един клик разстояние – промяна все още няма.
Потърсете отговорите. Бъдете добрият пример с лично отговорно отношение и направете промяната възможна – в споделения транспорт, отоплението на дома, консумацията на стоки и услуги. Споделете с близки и приятели.
